Боженци - Капитановата къща. Ако обичате природата, може да се расходите по някоя от екопатеките покрай Боженци, които са с рарлична трудност.

Екопътека „Римският път” с. Боженци – с. Източник

http://kapitanova-kashta.com/wp-content/uploads/2015/03/kartaRimskiPat-1024x378.jpg

Трасето на пътеката минава през равна гориста местност по стар Римски път, който съществува от началото на ІV в. Римският път е свързвал Големия път (Никополис ад Иструм – Августа Траяна – Константинопол) с местността Градище над Габрово, където през ІV – VІІ в. е имало крепост.

Пътят започва над с. Боженци и е дълъг около 8 км. От създаването на с. Боженци до сега той се ползва като пряк път до Габрово. През вековете е добре поддържан.

С пътя са свързани няколко истории. В началото на ХІХ в. Богдан от с. Боженци бил моряк от английската флота. Прибирайки се от Цариград, някъде край Одрин разбойници го ограбили и убили. Властите ги заловили и изпратили на майка му коня, пръстена и две конски торби злато. С част от парите майката, в памет на сина си, поправила пътя до Радолов дол и затова го нарекли “Богданов калдаръм”.

Дядо Миньо Попа, известният герой от габровските анекдоти, също всяка пролет давал пари за поправка на тоя път, по който той самият ходел бос, за да не си износва обувките.

До село Боженци, на 10 м. от пътя и до сега съществува Рачовският кладенец. Името му може би има връзка с легендарния син на болярката Божана рачо Ковача, основателят на Габрово.

По продължението на пътеката са оформени кътове за отдих с маси, пейки, беседка, огнища, поставени са табла със схема на пътеката и информация за римския път.



Екопътека Боженци - Дряновски манастир

http://kapitanova-kashta.com/wp-content/uploads/2015/03/kartaDrqnvoV1-700x1027.jpg

 Пътеката започва от с. Боженци. Около 15 минути се върви по асфалтовия път Боженци – Габрово. Отбива се вдясно при спа-комплекс “Божена”. Пътеката минава източно от с. Трапезковци и се изкачва по хребета, подсичайки “Черни връх” (779,4 м.н.в.), който се намира в източна посока. Минава се по хребета. На запад в долината се намира с. Цвятковци. По горски път, идващ от с. Кметовци и с. Съботковци се подсича връх “Могилата” (711,2 м.н.в.) и в северна посока се излиза на  “Ловната чешма”. До чешмата е построена дървена беседка и е оформен кът за отдих. Трасето продължава по горски пътеки източно от вр. “Трите чукара” (665,1 м.н.в.) и излиза на “Голямата Бочуковска поляна”. Следва 10 – 15 минутно изкачване до възвишение с красив изглед към Балкана. Следва спускане около 20 минути в дълбоко дере, след което пътеката се изкачва и се пресича път Царева ливада – Габрово. Влиза се в с. Горни Върпища. Преминавайки през селото по асфалтов път се минава край малък параклис, място, където може да се отдъхне. По полски път със сливова градина се излиза в източната част на с. Долни Върпища. Районът е карстов и има много големи и малки пещери, от където и селата носят имената си – намират се над пещери (върху пещта). По красива горска пътека с голямо растително разнообразие за около 30 минути се достига до крепостта “Боруна”. Крепостта е съществувала от античността (V – VІ век), по времето на Юстиниан, до края на Втората Българска държава. Разкрити са жилищни помещения, кула-водохранилище, част от крепостна стена, вход на крепостта. От крепостта се тръгва в северо-източна посока по горска пътека и се достига скалата “Боруна”. Тук е изградена дървена беседка, а от двете обзорни площадки се окрива панорамна гледка към Дряновски манастир и каньоните на р. Дряновска и р. Андъка. От площадките се тръгва в западна посока и след 10 минути по ръба на скалите се стига до каменни стълби, които се спускат до пещерата “Бачо Киро”. В непосредствена близост се намира и Дряновски манастир. Еко пътеката “Боженци – Дряновски манастир” е обозначена с табелки и с бяло-зелена маркировка. Преминава се за около 4,5 часа. Пътеката е лека и приятна без големи изкачвания. Тук любителят на природата може да срещне диви горски животни (заек, елен, сърна, диво прасе, язовец, таралеж, костенурка), голямо разнообразие на гъби и растителни видове (дъб, бряст, габър, дива череша, липа, акация, трепетлика).

http://kapitanova-kashta.com/wp-content/uploads/2015/03/kartaDrqnvo2v-800x1067.jpg

Еко-пътека Боженци - Кумани

http://kapitanova-kashta.com/wp-content/uploads/2015/03/kartaKUMANI1-430x300.jpg

От северната страна на с. Боженци, при старият кладенец, дават началото си екопътеки за селата Кумани и Скорците, местн. "Марина дупка", както и за гр. Трявна.

Пътеката е стар коларски път. Маркировката за с. Скорците - 1ч.20мин. и с. Кумани - 2ч. е червена, за гр. Трявна – 2 ч. е синя, за местността "Марина дупка" - 30мин. е светло-зелена. Поема се на североизток. След около 15 мин. се минава покрай чешма, на която е изписано "Чешмата е възстановена от "ВиК" ООД, гр. Габрово. Водата е годна за пиене. 06.07.2001г.". Тя е разположена в една красива брезова горичка.


След около още 15мин. преход се излиза на разклона за с. Кумани - ляво и гр. Трявна - дясно. Като се завие в ляво, след около 300 м се излиза на поляна, в края на която има отклонение и за вр. Черновръх - тъмнозелена маркировка. От този разклон пътеката за с. Кумани и с. Скорците продължава на североизток.

Навлизайки в свежата гора, от лявата ви страна, ще видите едно малко езерце. Езерото заема площ около 200м и дълбочина около 2 м. Подминавайки го се излиза отново на поляна. Следва се червената маркировка както и многото табели. В средата на тази поляна е израстнало огромно, самотно дърво, което ще ви послужи за ориентир.

Наближавайки с. Скорците от дясно се намират стопанските постройки на селото. Пресичате асфалтов път и пътеката за с. Кумани се отклонява в ляво, като се следва асфалтовия път за с. Томчевци. Като ориентир за отклонението ще ви послужи един трафопост.

След като сте извървели около 500 м, в дясно е отклонението за възрожденското селце Кумани. На това отклонение се събират ловни дружинки за отстрелване на дребен и едър дивеч. Пътеката поема на изток. Излиза се на огромна поляна от където се виждат върховете на Централен Балкан - вр. Ботев, вр. Триглав, вр. Бузлуджа, вр. Българка и др.

Северният склон на поляната се прекосява за около 15 мин в източна посока. След това пътеката прави завой в ляво, на север като се навлиза в землището на с. Кумани. По този лек и приятен маршрут можете да берете много лековити билки като: мащерка, жълт кантарион, шипка, равнец, риган, глог, котешка стъпка, вратига, лопен, маточина, еньовче и още много други. Можете да срещнете сърни, зайци, лисици, язовци и много други представители на фауната.

През зимата и в мъгливо време, не ви препоръчваме да преминавате по този маршрут без водач и добра екипировка! Има много оголени местности, които биха ви заблудили.